Тази история започнала през 1962 година, когато на страниците на немското списание “Вегетарианска вселена” се появила анонимна бележка за една находка, направена през 1937-1938 година в планините, на границата между Тибет и Китай.
Находката съдържала 716 таблички, изработени от твърд гранит, приличащи на грамофонни плочи с диаметър около 30 сантиметри и дебелина 8 милиметра. Табличките имали отверстие в центъра и двойна спирална бразда с малки йероглифи, вървящи от центъра към периферията. Находката била направена на хребета Байан-Кара-Ула, в провинция Цинхай от група китайски археолози. Всички плочки били намерени в трудно достъпен район, в скална стена със 716 ниши, в които били погребани останките на странни хора. Височината на скелетите била около 130 сантиметра, черепите били непропорционално големи, а крайниците – необикновено тънки. По стените не били открити никакви надписи, а само няколко рисунки, които напомняли съзвездия, Слънцето и Луната, съединени с пунктирана линия, както и въпросните дискове с непонятни йероглифи.
Културната революция – прикриване и изопачаване
За жалост, по време на културната революция в Китай, странните скелети изчезнали, а дисковете, с изключение на единични екземпляри, били унищожени. Преди да изчезнат обаче, дисковете били подложени на изследване и крайния резултат бил сензационен: в състава им било открито високо съдържание на кобалт и други метали. А изследванията на осцилограф показвали удивителен ритъм на колебания, показващ, че някога дисковете били зареждани или по някакъв начин служели за проводник на електричество(!). 
През 1962 година професор Цум-Ум-Нуй от Пекинската Академия на науките, направил частичен превод на йероглифите, но публикацията му била веднага забранена(!), защото според разшифровката, преди 12 хиляди години, на хребета Байан-Кара-Ула се разбил чуждоземен космически кораб(!!!). Независимо от забраната, през 1963 година, проф. Цум-Ум-Нуй решил да публикува резултатите от изследванията си. Пълният доклад се съхранява в Пекинската академия и в Историческия архив на Тайван. Ето извадка от текста: “…Дропа се спуснаха на Земята от облаците на своите въздушни кораби. Десет пъти мъжете, жените и децата от местното племе хам се криеха в пещерите до изгрева на слънцето. Най-накрая, те разбрали – този път, дропа идвали с мир…” Както се вижда от текста, явно дропа се приземявали в Байан-Кара-Ула нееднократно и посещенията им не винаги били безобидни. Скоро след това, Цум-Ум-Нуй емигрирал в Япония, където написал окончателния вариант на изследванията си. Интересна е реакцията на Китай около историята с откриване на гранитните дискове. Официалният отговор на Института по археология към Академията на науките на КНР бил: “Съобщението за находка в Китай на гранитни дискове е лишено от всякакъв смисъл. Също така, ние не знаем нищо за някакъв професор Цум-Ум-Нуй”.
Разкритията на Петер Крас
Следващ етап от тази история започнал през 1974 година. Австрийският журналист Петер Крас написал поредица книги, чиято основна тема била загадките, свързани с космически пришълци. В книгата си “Когато дойдоха жълтите богове”, той споменава за загадката около дисковете.
Веднаж в кулоарите на поредната конференция, посветена на “пришълците”, към него се приближил мъж, който се представил като Ернст Вегерер. Според думите му, през 1974 година, бил в Китай заедно с жена си и там, разглеждайки една музейна експозиция, видял два диска, подобни на тези от Байан-Кара-Ула. Експозицията се намирала в музея Банпо, в град Ксиан – един от най-древните китайски градове. Тъй като съпрузите Вегерер били запознати с историите около находката, първоначално не могли да повярват, че наистина виждат два от тези дискове. Те получили разрешение от директорката на музея да ги снимат и даже ги подържали в ръцете си. Според инженер Вегерер, дисковете били направени от сиво-зеленикав камък, твърд като гранит. Директорката на музея обаче твърдяла, че това са глинени култови предмети(!). Освен това, не знаела как са попаднали в музея(!). През 1994 година, двадесет години след семейство Вегерер, Петер Крас посетил също музея в Банпо, но дисковете вече не фигурирали в експозицията. Нещо повече, директорката на музея била отзована веднага след посещението на семейство Вегерер и съдбата и била неизвестна(!). На въпросите на Крас, новият директор отговорил така: “Интересуващите ви експонати не съществуват и понеже са признати за чужди компоненти на експозицията, са преместени.” – Уж не съществуват, а са преместени(!).
Изследванията на професор Робин-Еванс
И до сега не е известно, каква е понататъшната съдба на загадъчните дискове. Но не само находката в пещерите на Байан-Кара-Ула привлича интереса на изследователите. 
В древните китайски легенди и предания от този район, са съхранени сведения за жълтокожи джуджета (гноми), отличаващи се с необикновено отблъскваща външност, които се спускали от небесата. През 1947 година доктор Робин-Еванс от Англия, бил в планините на Байан-Кара-Ула и открил там племе, което наричало себе си “дзопа”. Представителите на това племе били високи около 120 см. и живеели в затънтена долина, изолирани от външния свят. Робин-Еванс останал около половин година при племето и изучил езика и обичаите му. Така научил и легендата за произхода му, която се оказала твърде интересна. Според нея, предците на дзопа долетели на Земята от Сириус, но не могли да се върнат обратно и останали в планините на Байан-Кара-Ула. През 1995 година, агенция Асошиейтед Прес съобщила, че в китайската провинция Сечуан, граничеща с Тибет, е открито неизвестно племе, наброяващо около 120 души, чиято характерна особеност била необичайно ниския ръст – 1 метър и 15 сантиметра. Дали това не били потомци на същите тези “дзопа”? Какви тайни още крият китайските планини?
Ако намирате тази публикация за интересна , помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.