„Пророчествата на Нострадамус“ или как лесно се „предсказва“ бъдещето

[ad_1]

Първото издание на „Пророчествата на Мишел Нострадамус“ излиза на 1 март 1555 година. Отпечатано е от издателството Macé Bonhomme. Авторът им всъщност се казва Мишел дьо Нострадам, но използва звучащия по-мистично псевдоним Нострадамус.

В първото издание са включени 3 пълни центурии и 53 катрена. Предсказанията, които Нострадамус пише, са под формата на римувани катрени – четиристишия, групирани от своя страна в центурии (т.е. стотици или векове).  И за да са още по-мистични, авторът им ги кодира допълнително – катрените са писани на смесица от четири езика.

Година по-късно е отпечатан втори тираж, а през 1557 година излиза третото издание на „Пророчествата“. В него вече са включени 6 центурии и 42 предсказания. Четвъртото издание на „Пророчествата“ излиза две години след смъртта на Мишел дьо Нострадам. То включва пълния набор от 10 центурии. През годините след това се появяват нови и нови издания, в които центуриите достигат до 12, като допълнителните са представяни за уж непубликувани по-рано и „случайно открити сред записките на Нострадамус“ катрени. Самият Нострадамус никъде и никога не е посочил колко е общият брой на „пророчествата“.

В предсказанията на практика няма нито една конкретна препратка към точна дата или година. Липсва и каквато и да е последователност, а от време на време катрените се оказват и оплетени вътре в себе си. Въпреки това, специалистите, посветили се на проучването на предсказанията на Нострадамус, отбелязват, че все пак са налице някои интересни и точни исторически съвпадения.

При съставянето на предсказанията Нострадамус прибягва и до използването на планетарни схеми. Някои изследователи предполагат, че намесването на небесните тела е препратка към ширещото се и до днес схващане, че тези обекти оказват влияние на живота и делата на хората… Разбира се, науката в наши дни отдавна е доказала, че подобни тези са – меко казано – несъстоятелни.

Мнозинството от критиците днес са достигнали до единодушното заключение, че „трудовете“ на Нострадамус представляват просто лични размисли и интуитивни прогнози, които често са се раждали в стимулираното с „фармация“ съзнание на автора. Начинът, по който Нострадамус пише предсказанията си, донесли му не само популярност но и значителни богатства, е лесен да бъде описан. Основните принципи за съставянето на такива текстове може да се опишат така:

Не бъди толкова конкретен, че да може разминаванията да се забелязват. Пиши загадъчно и колкото се може по-мистично. Напиши го така, че читателят да повярва, че авторът разполага с информация, която е недостъпна за останалите, и няма значение, че това изобщо не е така. Това добавя още „тайнствена аура“ и прави пророчествата да изглеждат „по-внушителни“. 


Предсказвай събития, които е много вероятно да се случат: войни, епидемии, политически интриги, смъртта на високопоставени лица, природни катастрофи. 


Ако сътвориш достатъчно на брой „предсказания“, все някое ще се случи. А за да утвърдиш авторитета си на познавач-предсказател, и за да си сигурен, че доверието в теб ще расте, включи и няколко „пророчества постфактум“. След известно време доверчивите хорица няма да забележат, че това вече не са „предсказания“, а преразказ на вече случили се събития. Невежите няма да усетят разликата. 








И накрая, възкресете някои от несбъдналите ви се по-рано предсказания. Историята има навика да се повтаря, и кой знае – може пък следващият път да ви провърви и предсказаното от вас да се случи…



––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

[ad_2]

Source link

Visited 10 times, 1 visit(s) today