Митът за потъналата високоразвита страна Атлантида неизбежно се натрапва в съзнанието при новина от типа – „открит е най-древният потънал град в света“.
Преди години британско-гръцка експедиция разкрива тайната на селището във водите на Средиземно море, на няколкостотин метра от южния бряг на полуостров Лакония, един от „пръстите” на Пелопонес, недалеч от село Павлопетри.
Площадката е известна на учените от десетилетия, но едва тази година се изяснява, че подводните руини са на най-старото населено място в света. Това става с помощта на широкоъгълен сонар, използван доскоро само от военни и от фирми, проучващи морското дъно за петролни и газови находища. Ехографът показва, че на това място има структури с явно човешки произход – десетки основи на къщи, подредени по дължината на прави улици.
Има и по-стари
следи от човешка дейност, открити по морското дъно. Но никоя от тези площадки не може да се сравнява по „цивилизованост” с Павлопетри. Явните признаци на градска планировка определено разпалват интереса на научната общност.
Английският океанограф Ник Флеминг, който открива Павлопетри през 1967 г., разказва, че по дъното на морето може да се намерят обитавани пещери от палеолита, но не и градове с улици и къщи, подпиращи се една в друга на калкан.
Засега е сигурно, че подводният град се простира на най-малко 9 декара. Благодарение на местоположението му в защитен от бури и вълни залив, както и на пясъчните наноси, селището е много добре запазено.
Много ясно личат сгради, дворни места, големи улици, каменни гробници и религиозни структури.
Сред каменните останки има и хиляди фрагменти от керамични съдове. От техния анализ археолозите оценяват възрастта на потъналото селище на най-малко 5000 години – към времето на Троянската война. Това е поне 1200 г. по-рано от смятаното досега.
Едно от най-стъписващите открития бил монументален мегарон, огромна сграда с голяма правоъгълна зала. Това показва, че градът е бил
важно средище с развит елит и може би със столични функции.
Учените от Университета в Нотингам смятат, че Павлопетри е бил оживено пристанище, с „опашка” от земеделски имения навътре в сушата и „индустриална зона” във вид на медни рудници. Градът е бил кръстопът за мореплавателите, важна спирка между континента и остров Крит.
Затова и учените имат огромни очаквания към древните останки. Надали има друга площадка, която да обещава толкова новини за организацията и процесите в загиналата микенска цивилизация.
Причина за това е попадането на селото в историческия „фризер” –
то е запазено идеално именно заради потъването си.
Повечето древни селища отдавна са затрити от израсналите на тяхно място села и градове. София например е построена върху десетки векове история, която основи, канализация и метро доунищожават всеки ден. От друга страна, консервираното от морето село е в достатъчно плитки води, които не затрудняват изследванията. Морската вода сигурно е запазила и предмети от дърво и дори хранителни продукти, които на сушата отдавна са изчезнали.
Морските геолози все още не са установили със сигурност причините за потъването на Павлопетри. Сред обсъжданите теории са промени в морското равнище, снижаване на земните пластове като резултат от земетресение или цунами. Най-вероятно е действала комбинация от първите две стихии.
Дали Павлопетри е част от Атлантида? Тя е мит, но такъв, който продължава да мотивира подводните изследвания, казва един от гръцките участници в експедицията. Проучени са по-малко от 1% от дъното на световния океан. И макар Павлопетри да е забележително откритие, под морските вълни сигурно ни очакват още по-невероятни находки.
Автор: Петър Кънев