Историята на „Луноход-2“ :Публикуван е класифициран доклад за лунната мисия на СССР от 1973 г.

В доклада са отразени дори грешките, които руснаците са направили по време на мисията, съобщават от Ридус.

На 15 януари тази година руската космическа система, която е част от структурата на Роскосмос, публикува класифицирани материали за изследването на Луната по време на космическата програма на СССР. Достъпът до документите бе затворен от 1973 г. насам, но тази година по повод 45-годишнината от съветската мисия „Луноход-2“ Роскосмос са побликували материали в мрежата.

В първата част на доклада разказва за бордовото оборудване на RK-E8 с помощта на телевизори с ниска честота. Съобщено е, че това оборудване позволява на Центъра за мисии за контрол (ЦУП) да получава изображения от руски сателит, както и да определя координатите на Луноход-2.

Втората част на документа съдържа информация за наземния комуникационен комплекс „Сатурн-МС“, благодарение на който ЦУП може да контролира от Земята роувъра, съобщи ФАН.

Както съобщихме в началото на статията в доклада се съобщават и за някои грешки които са се случили тогава. Така например, на 11 февруари 1973 г., лунният роувър спря да реагира за известно време. В работата на Луноход-2 имаше неизправности, но въпреки повредата, включително в навигационната система, устройството преодоля по-голямо разстояние от предшественика си.

За четири месеца работа той прекосява 42 километра (това разстояние остава рекорд до 2015 г., когато роувърът Opportunity показа нов резултат). Също така „Луноход-2“ прехвърли 86 панорами на Земята и около 80 000 снимки от лунната повърхност. По-нататъшната работа на „Луноход-2“ беше предотвратена от прегряване на оборудването вътре в кутията. Според документите причината е навлизането в дълбок лунен кратер. Така прекъсва връската си със Земята.

Официално работата на „Луноход-2“ бе спряна на 4 юни 1973 г.

Припомнете си, че руските власти смятат, че космическата програма е един от най-важните фактори за научно и икономическо развитие на страната им. Във връзка с това руският президент Владимир Путин е задал задачата до 2020 г. да увеличи броя на спътниците с още 15.