Глобалните елитисти не са човеци

от Брендън Смит

Често се казва че отделянето на хора като „другите” като цяло може да бъде опасно, а отделянето на враговете ти като „другите” в частност, може да бъде тактически пагубно. Например, то може да доведе до лъжливо чувство на превъзходство над тези хора, като предявяваш някаво въображаемо генетично предимство.

Това може да доведе и до опасни генерализации на големи групи от хора, категоризирайки и картотекирайки милиони като напълно еднакви, докато това е рационално невъзможно. Само че, отделяйки като „другите” е вероятно единствената опция, когато си изправен пред един много особен тип човек, прегърнал една определена марка идеология – отделянето като „другите” може да стане въпрос на оцеляване.

Разбира се, говоря за глобалистите.

Не за дружките от ниските нива и полезните идиоти в глообалисткия напън или „движение”, понеже много от тях просто представляват една скрита лековерност или глупост сред хората, привлечени от наследствения академичен свят. Вместо това говоря за хората зад завесата – самопровъзгласили се „глобалисти” или интернационалисти, които са се позиционирали в стратегически центрове на властта.

Говоря за хората, които влияят или открито контролират  правителствените политики, застанали над раменете на уж свободно избрани власти. Говоря за хората, които влияят на икономическата сигурност или несигурност през неподлежащи на отговорност централни банкови конгломерати. Говоря за мъже и жени, които желаят да диктуват съдбите на милиарди.

Тези хора са трудни за идентифициране по всякакъв начин, освен по тяхната реторика и действия. Те са съставени от множество етнически групи. Те възвестяват от всички краища на планетата.

Те не се числят към никоя духовна доктрина, но публично се посвещават в най-различни религии като средство да се „впишат” с обикновените граждани. Глобализмът е тяхната религия. А техният бог? Е, те виждат себе си като богове.

За да е глобалист, обаче, човек трябва да прави нещо повече от това да приеме принципите на глобализма; става дума за черти на характера и действия, който трябва да бъдат разгледани.

След доста време на проучване на поведението на глобалистите и техните организации, забелязах че психологическите им модели имат склонността да съвпадат с тясна група хора, които най-добре се описват като „криминално безумни”. По-точно, глобаллистите се държат като високофунционални нарцистични социопати и психопати. Но какви са характерните белези на такива хора? Да разгледаме някои от тях…

Лъжливо чувство за превъзходство – Самовъзвеличаване

Всеки човек иска да бъде възприеман като важен и уникален. Но нарцистичните социопати си вярват, че имат право на специално отношение и виждат себе си като над законите и тънките различия на нормалното общество. Понякога се опитват да подкрепят това отношение чрез „постижения”, драпайки за позиции на власт и влияние, за да подсилят представата, че са по-специални от другите.

Разбира се, властта обикновено е изкуствена конструкция, понеже единствената власт, която имаме над другите, е властта, която те ни дават, съзнателно или не. Властта не прави човека специален. Нарцистичният социопат не различава тези неща, обаче.

Той/тя прави разлика само между хората, които се стремят към господство и всички останали. В техния ум хората, които ламтят за власт, са висш подвид, докато хората, които не ламтят за власт, са считани за нищожества.

Честно, не виждам причина да не направим същото абсолютно твърдение, само че наобратно.

Нарцистичните социопати и психопати се омайват с видения на привидно величие. Те не гледат на съдържанието на постиженията си като задължително важно.

Тоест, мислят си, че са родени велики, следователно, за какво им е да постигат нещо, което служи в помощ на другите или развива познанието на човечеството. Не ги е грижа да доказват величието си чрез основателни постижения – единствено ги е грижа хората да ВЯРВАТ, че са специални, че са богопомазани.

Манипулация и принуда

Нарцистичният социопат обикновено предпочита лесно да получава това, което иска. Очаква хората автоматично да му отдават преклонение и покорност. Но ако не получи това, което иска, както е свикнал, ще използва всички средства, с които разполага.

Това обикновено включва заплаха със сила или употреба на сила, измъчване, сплетни и интриги, за да притисне жертвата си в ъгъла (да я накара да се държи по определен начин), употреба на психологическо кондициониране (оформяне на поведение, обикновено чрез страхови реакции), а също и „подпалване на фитила” (обвиняване, че жертвата е „луда”, ако не възприеме изкривения мироглед на нарциса).

Разбира се, такъв объркан човек никога не е действително доволен, дори и когато получи това, което иска. Винаги иска още, винаги има нещо друго, от което се нуждае, за да запълни безкрайната празнота вътре в себе си.

Липса на съчувствие към другите

Не всички нарциси са социопати, но повечето социопати са нарциси. Когато говорим за нарцис, е важно да помним, че има различни степени на този психологически рак. Когато споменавам глобалистите в частност като „нарциси”, имам предвид тяхната склонност да действат като високофункционални нарциси със социопатични наклонности.

С други думи, те са нарциси, които не само имат напомпано усещане за собствена стойност, но са и лишени от съчувствие и съвест. Те са готови да нараняват другите до всякаква степен, за да получат това, което искат в момента, докато мислят, че могат за избегнат последствията от делата си.

Има го и въпросът за разликата между социопатите и психопатите. Това е малко трудно за описване, тъй като силно си приличат в много отношения. Ще го кажа така – докато социопатите преследват цел и са готови да стъпчат хора, за да я постигнат, психопатите стъпкват хората, дори когато не са си наумили цел. Тоест, психопатът се наслаждава на изкуството на разрушението; това, което най-много иска, е да причинява болка на други хора.

И социопатите, и психопатите сякаш са се просмукали в ранговете на глобалистките институции. Някои от тях искат да си издигнат идол и не ги е грижа кого нараняват в процеса. Някои от тях извличат голяма наслада просто да нараняват колкото може повече хора.

Отчаяна нужда на обожание

На нарцистичния социопат не му стига да постигне ниво на уважение чрез принуда. В крайна сметка, това което иска е долните маси доброволно да ПРИЕМАТ неговото величие като ансолютно, като очевиден и неопровержим житейски факт.

Това, което иска, е почитание и преданост. Както споменахме по-рано, те искат да бъдат третирани като богове от хората наоколо, а ако са особено амбициозни – от целия свят.

Това действително е странен стремеж, понеже изисква изкусни интриги и манипулации. Ако някой не е велик човек, да не говорим за богоподобен, количеството психологическо кондициониране, нужно да се убедят хората в противното, е съществено.

Това прави нарцистичния социопат потенциален роб на собствените му непрекъснато нагласяни конспирации; лъжи се трупат една връз друга и интрига подир интрига в търсене на нещо, което никога не ще постигнат наистина.

Глобалистите са психологичски повредени нечовеци

В света на алтернативния анализ и разследващата журналистика не е необичайно да се натъкнем на хора, които приписват неземен ранг на глобалистите. Някои хора ги виждат като символ на библейския Апокалипсис – слуги от дълбините на ада.

Други ги виждат буквално като извънземни – междуизмерни същества, представящи се за човеци. И въпреки че мнозина ще се присмеят на такива хора като конспиративни откачалки, мисля че е важно да разберем защо те виждат глобалистите по този начин.

Когато се сблъска с истинско и организирано зло, изпразнено от всякаква грижа или угризение, човек може да се изкуши да потърси свръхестествени обяснения. Не съм сигурен, дали аз съм против тази идея.

Глобалистите показват повечето, да не кажем всичките издайнически знаци на нарцистични социопати, включително липсата на съвест и морален компас. Въпреки че има много определения какво ни прави човеци, има нещо като универсално изискване, независимо от културата, а именно – изискване за нещо като душа.

Какво е душата? Какво ще кажете за основно желание да се държим правдиво с другите, дори това да означава, че няма да получаваме всичко, което искаме през цялото време? Това е добра отправна точка, но има нещо повече от това.

Психолозите и учените в продължение на много десетилетия са намерили модел на вродени черти на характера, вплетени в човешката психика – характерни черти, намиращи се в човеците от момента на раждане, които остават извън влиянието на социалната среда.

Карл Юнг е първият експерт в тази сфера на „архетипни качества”, с обширен каталог на проучвани случаи от цял свят, включително племенна Африка.

Важна част от архетипното или вроденото познание и характерни черти е представата за добро и зло – ние се раждаме с разбирането, че някои поведения са градивни, докато други са разрушителни и противни. Това най-вероятно е източникът на това, което наричаме „съвест”.

За съжаление, не всички хора се раждат със съвест. При някои хора разликата между добро и зло или градивно и разрушително поведение е замъглена или незначителна. Юнг и други психолози отбелязват този подклас на нашия вид като „латентни” социопати и психопати.

Заедно те правят около 10% от всяка дадена култура или група. Много от тях си отават „латентни” и малко или много безобидни през целия си живот, освен ако определени нестабилни условия на средата не предоставят гориво за тяхната неизправност. Около 1% се раждат като пълни социопати и психопати. Тези са, които бих нарекъл „нечовеци”.

Това е защото високото ниво на нарцисизъм и социопатия на са традиционни „психични заболявания”, а вкоренени черти на характера. Нарцистичният социопат не може да бъде „излекуван” от заболяването си, понеже то не е заболяване – просто те са си такива. Ако им отнемете нарцисизма и социопатията, няма да остане нищо от личността им.

Когато нормален човек влезе в контакт с някого, който няма вродена съвест, мигновено се отдръпва; има усещането, че се е натъкнал на чудовище. Това не е преувеличение, това е точно така.

Нарциситите и социопатите от висок клас са човеци физически, разбира се, но ако трябва да надникнем визуално в психиката им, ще намерим пустош – място, където се спотайват таласъми. Те не мечтаят като нормалните хора.

Те не изпитват радост по начина, по който нормалните хора се радват. Те не изпитват задоволство от нещата, които обичайно въодушевяват останалите от нас. Те са неспособни да обичат другите. Неспособни са да съжаляват за действията си и единствено чувстват съжаление, когато не успеят да получат това, което искат. Те не виждат другите хора като личности – виждат ги като инструменти за употреба.

Бидейки социопати не означава, че не са наясно как функционираме останалите от нас. Напротив – социопатите са много добри в идентифицирането на личните желания и стремежи на другите и в подражаването на хората по начин, който ги прави да изглеждат „човеци”. Те са паразити по природа и по този начин трябва да могат да се приближават до своите жертви-приемници, ако искат да оцелеят.

Динамиката на глобалиста е интересна в това, че е пример за организирана нарцистична социопатия. Глобалистите са начело на множество войни, икономически сривове и тирании през годините – всичките прикючващи с голямо страдание за масите. Противно на популярното вярване, социопатите и психопатите РАБОТЯТ заедно към обща цел, докато има усещане за взаимна изгода.

Всъщност, тези хора сякаш гравитират един около друг по странни начини. Мое вярване е, че йерархиите на глобалистите всъщност търсят хора с нарцистични и социопатични личности; че правят това умишлено, когато искат да разширят ранговете си. Това като че ли са единствените аспекти, които са общи за всички тях.

Това е доста „конспиративна теория”, зная. Но погледнете го по този начин – как иначе можем да обясним техните склонности и поведения? Ако организираното унищожение беше вродена ценност на човечеството, щяхме да сме измрели отдавна. Глобалистите не са човеци, обаче. Те са нещо обратно на това и ако не разберете тази основна истина, те могат да са объркващи и ужасяващи.