В тази статия ще ви разкажем за една история за две деца появили се от нищото със зелена кожа и говорещи непознат език.
Често срещан стереотип е, че извънземните могат да имат зелен цвят на кожата, от зелени марсианци до египетския бог Озирис, изобразен със зеленикава кожа. Древна келтска митология често изобразява Зелени божества, съществуват и в историята на Римската империя. Интересното е че има история от много по ранен период , която е от Англия 12 век и се разказва за Зелени деца на Woolpit. Изглежда, че тази история е базирана на истински хора, които може да имат потомци днес.
Историята е изтъкана от разкази на двама известни английски хронисти, Уилям от Нюбърг , монах от Августинския приорат на Нюбърг и Ралф от Когендхол, монах от цистерцианското абатство. Когедшал чул историята от човек на име Ричард де Калн и пише за нея в Chronicon Anglicanum около 1189 г. Уилям от Нюбърг пише за нея по-късно в Historia rerum Anglicarum, публикувана през 1220 г.
Историята
В средата на 12 век в английския окръг Съфолк е имало древно градче, наречено Woolpit. На стар английски името на града било wulf-pytt, наречено вълчи ями, изкопани в земята, за да ловят брождежщи вълци в онези дни. Вълците убивали добитък и тероризирали селяни, но днес това село е известно с две зелени деца които са станали емблема на градчето.
Около 1150 г., по време на царуването на крал Стефан, селяни, които докато жънели нивите на господаря си се натъкват на две деца в близост до яма за вълци, които оплашено са разговаряли помеждъ си на непознат език. Версия на историята гласи, че те са излезли от вълчата яма, която е била с височина два пъти по-висока от децата и с площ от няколкостотин квадратни метра.
Децата са носели странни дрехи, непознати за селяните, и говорели неузнаваем език.Кожата им била зелена, невероятно стряскаща гледка, ако не е бил цвета на кожата им такъв то в противен случай те са изглеждали като нормални деца.
В историята на Ралф от Когендхол децата са били взети от сър Ричард де Калн, човекът, който му е разказал историята. Той им бил предложил храна, но децата са реагирали на всичко което им било дадено с отвращение, сякаш никога досега не са вкусвали подобно нещо и отказват да се хранят.
Изглеждало сякаш като че ли децата са били обречени на гладна смърт , докато не се натъкнат на нещо познато: зелен фасул. В историята на Когесхол децата откриват боба в градината и се впуснали да ядат зеления зеленчук. След това децата започнали да се хранят с боб, като бавно започнали да привикват и към друга храна. Тъй като диетата им се променя, зеленото оцветяване на кожата им започнало да избледнява.
За съжаление момчето починало скоро след това, поддавайки се на неизвестно заболяване след период на тежка меланхолия и летаргия. Въпреки това момичето оцеляло и било кръстено Агнес. Докато се приспособява към новия си живот, тя научава английски и най-накрая можело да отговори на въпросите откъде идва тя и брат й.
Светът на зеленият здрач
Момичето разказва:
„Ние сме жители на място наречено Свети Мартин, което има особена почит в страната, която ни е родила.“
„Ние сме невежи [как сме пристигнали тук]; ние помним само това, че в един определен ден, когато хранехме стадата на баща си по нивите, чухме страхотен звук, какъвто сме свикнали да чуваме в Сейнт Едмънд, когато камбаните звънят; и докато слушахме звука в възхищение, внезапно започнахме да влизаме в тунел и се озовахме сред вас в полетата, където жънете. „
„Слънцето не изгрява над нашите сънародници; доволни сме от онзи здрач, който при вас предхожда изгрева на слънцето или следва залеза. Освен това се вижда една светеща страна, недалеч много от нашата , разделени от много голяма река. „
Друга версия на историята гласи, че децата са пасели добитъка на баща си и са чули камбаните, след това са влезли в пещера и са излезли в градчето Woolfpit. Те не могли да намерят пътя обратно и били открити от селяните.
Агнес е кръстена и живее и работи за сър Ричард, а по-късно е омъжена за архидякона на Ели Ричард Баре. Двойката имала поне едно дете, така че нейните потомци може да съществуват и днес.
Според източноанглийския Daily Times, Агнес била известна със своето „много безочливо и нахално” поведение, докато била на работа на де Калн, и че Ричард Баре бил човек от Кинг Лин в Норфолк, тогава старши посланик на Хенри II.
„Говори се, че синята кръв на Англия, дори и днес, има зелен оттенък чрез кръвната линия на Агнес.“
Източникът твърди, че намирането на потомците е било сложно, може би заради внимателно пазена местна тайна.
„През 1978 г. местният автор и фолк певец Боб Робъртс пише в „ Slice of Suffolk “ „ Казаха ми, че във Woolpit все още има хора, които са „потомци на зелените деца“, но никой няма да ви каже кои са! “
Какви са били зелените деца?
И до днес мистерията заобикаля тази история и много хора вярват, че тези деца са дошли от друг свят или измерение. Възможно ли е те да са попаднали през някакъв портал и да са се оказали в близост около сравнително гъсто населения английски град?
Те наистина ли са били намерени по здрач, дошли от место на което всички са били с абсолютно зелена кожа? Защо за тях е било толкова непозната ярката слънчева светлина? Защо те разпознали и приели само зелен фасул, отказвайки други храни? И накрая, ако те са били обикновени деца, защо никой роднина никога не се е опитал да ги намери?
Сега очевидно е много по-забавно да си представим, че Зелените деца са дошли от друго царство. И в исторически план има подобни древни приказки за небесни същества, съществували в подземен или скрит свят, до които се достига чрез портали или „приказни пръстени“ в древните мегалитични структури.
В Туата Де Данан на Ирландия легенди на ирландските племена на Келтите, които разказват ,че: „блестящи същества били принудени да се оттеглят под земята. Може да са били прогонени от Келтите, които често са изобразявали Зеления човек. Днес Туата живеят в съвременни приказки и епични филми и романи за елфи като Властелинът на пръстените.
Теории и спекулации
Една от историйте която в последствие е била основата за написването на приказка наречена : „Баби в гората“, публикувана за първи път през 1595г.
Според Guardian:
„Той разказа историята на нечестив чичо, който наема няколко убийци, които да убият неговата племенница и племенник (защото, ако умрат млади, той ще наследи имението им). Убийците жалят децата и ги изоставят в гората – там те се губят, гладуват и в крайна сметка загиват. „
Друга теория по линия на същата тази страшна приказка е, че децата бяли отровени с арсен от граф от Норфолк, който оцветява кожата им в зелено.
Интересна странична забележка: През 19 век арсенът и медът са били използвани за боядисване на тъкани в зелено. „Парижкото зелено“ и „Зеленото зелено“ бяли популярни цветове, носени от елитът на Европа. Арсенът е бил открит и в бонбони, хартия, играчки, тапети и лекарства, преди хората да разберат, че е смъртоносно токсичен. Така много от викторианското общество умрали мистериозно. Симптомите включват зелени ръце, жълти нокти и белези, подобни на дълбоки рани.
Ако отравянето с арсен не е виновно за зелената кожа, тогава може да бъде виновна „зелената болест“, наречена хлороза. Състоянието предизвика зелен цвят и е резултат от дефицит на желязо. Това може да обясни защо Агнес загуби зелената си кожа с течение на времето, докато диетата й се променя.
Трета теория е, че Зелените деца са били фламандски бежанци по време на битката при Форнъм през 1173 г. Според Mental Floss:
„Форнхам Сейнт Мартин беше наблизо село, отделено от Woolpit със река и само на няколко мили от Бъри Сейнт Едмъндс, където често звучаха силни камбани. Възможно е децата да са били сираци, да са гладували, и в крайна сметка да са преминали към Woolpit от Fornham St.
Ако вземете предвид всички теории, все още няма ясен и категоричен отговор. Ако Агнес и брат и са фламандски деца, загубили родителите си, защо тя не споменава, че е загубила баща си? Тя каза, че пасе кравите на баща си, и не споменава нищодруго необичайно. И последно, как децата се озовали в яма в земята, след като пътували през пещера?
Остават изобилни въпроси относно Зелените деца на Woolpit, което го прави завладяваща мистерия днес.