[ad_1]
Черепите от Лавлок: доказателства за древни гиганти …
През 1911 г. за първи път се съобщава за това невероятно откритие (HiddenTruth.site).
Миньори, работещи в пещерата Лавлок (Lovelock Cave), на около 80 мили североизточно от Рено (Reno), Невада, откриват голям мумифициран човешки скелет.
Необичайното в тази находка, освен прекомерната й височина и необикновено големия човешки череп, е фактът, че останките показват наличие на доказателства за червена коса, което не е характерно за индианците живели в Северна Америка.
Работниците продължили да копаят над нивото от четири фута и открили още подобни мумифицирани тела …
Минният инженер и археолог-любител Джон Т. Рийд (John T. Reid) незабавно съобщил за откритието на много колежи и институции, включително Университета на Пенсилвания (University of Pennsylvania) и Института Смитсониън (Smithsonian Institution). Той им предложил възможност да разгледат артефактите, тъй като те били извадени от мината.
В писмен доклад на Джеймс Х. Харт, първият от двамата миньори, разкопали мястото през есента на 1911 г., се чете, че в северната централна част на пещерата, дълбока около четири фута, „имаше поразително изглеждащо тяло на мъж, с шест фута и шест инча височина. Тялото му беше мумифицирано, а косата му очевидно беше червена„.
Минава повече от година, преди Калифорнийският университет (University of California) да изпрати „непрофесионален наблюдател“ за оглед. По това време, миньорите вече почти са изхвърлили всички кости и други свързани артефакти.
Тези останки са послужили за обосноваване на легендите на местните индианци Паюти (Piute) от Северозападна Невада. Те, от поколения наред, говорят за гиганти съществували в по-ранни времена. Наричали ги Си-Те-Ках (Si-Te-Cah). През 1883 г., в книгата си „Живот сред Паютите“ (Life Among the Piutes), Сара Уинемука Хопкинс (Sarah Winnemucca Hopkins) разказва тези индиански легенди.
Освен това, записи за червенокоси гиганти и рунически мистерии свързани с тях, могат да се намерят изписани на скали в целия регион.
На езика на индианците Паюти, Си-Те-Ках буквално се превежда „тулояди“. Туле е влакнесто водно растение. Разказва се, че да избегнат тормоз от страна на Паютите, Си-Те-Ках са живели на салове от туле в езерото.
Друг „наблюдател“, дошъл по-късно от Ню Йорк, се присъединил към първия за оглед на мястото.
Особено озадачаващо е, че тези двама мъже са се постарали да избегнат изследването на костите. В един случай дори настоявали за повторното заравяне на току-що открит цял скелет.
Те съсредоточили разследването си предимно върху керамични парчета, фрагменти от кошници и други подобни артефакти. Не е изненадващо, че минават 17 години, преди да бъдат публикувани техните открития и то само в малка статия в Калифорния, през 1929 г.
Рийд бил разочарован от всичко това и започнал сам да документира откритията, доколкото може.
Много от свидетелствата, които е събрал, личните му мемоари, както и някои кошници и мъниста от района, могат да бъдат намерени в библиотеката и музея на Държавното историческо общество на Невада, ул. „Северна Вирджиния“ 1650 (Nevada State Historical Society library and museum at 1650 North Virginia Street, Reno, NV 89503).
Четете още: Гигантски брадви доказват съществуването на Нефилими в миналото
След отказа на „официалната наука“ да направи сериозно разследване, местните жители на Лавлок създават импровизиран музей на по-впечатляващите находки. Но, за съжаление, опустошителен пожар унищожава голяма част от останалите безценни реликви.
През февруари и юни 1931 г., последват още съобщения за открити големи скелети в района до езерото Хъмболд (Humboldt lake), близо до пещера. За един от тях се твърди, че бил увит в египетска тъкан, покрит с восък и с височина около осем и половина фута. За друг се казва, че бил висок близо десет фута.
Друг доклад, от 29 септември 1939 г., разказва за скелет с височина седем фута и седем инча, намерен в ранчото Фридман, в околността. Местните жители смятат, че все още има немалко неоткрити находки, особено в района на южния бряг и близо до остров Пеликан (Pelican Island).
На няколко мили югозападно от Лавлок, по протежение на железопътната линия, близо до Пърт (Perth), има място, където са открити още артефакти и мумии. Местни индианци твърдят, че са открили артефакти и в пещери в близост до резервата Пирамидалното езеро (Pyramid Lake Reservation), на около 55 мили на запад.
Според Рийд, индианците са му разказали за вкаменени гиганти, които били намерили в откритата пустиня на юг от пещерата Лавлок.
Местните Паюти имат легенди за раса червенокоси гиганти и кървавия конфликт, който техните предци имали тях. Толкова свирепа била омразата на Паютите към Си-Те-Ках, че предприели поход за унищожаването им, организиран от местни племена, които обикновено били в противоречие помежду си.
В книгата си Сара Хопкинс описва подробно странните легенди за червенокосите гиганти, дошли в района с лодки.
Десетилетия по-късно са открити големите скелети и артефакти в пещерата Лавлок. Както обикновено се случва, тези „легенди“ са подигравани от „властите“, докато не започват да се появяват доказателства в тяхна подкрепа.
Но, дори и тогава не било предприето адекватно разследване … Можем да си зададем въпроса – защо …?
Черепите от Лавлок (Lovelock Skulls) са с дължина около 12-14 инча, но има и други със значително по-голям размер.
Например, известният зоолог Айвън Т. Сандерсън (Ivan T. Sanderson) получава писмо от инженер, който по време на Втората световна война работел на остров Шемя (Shemya Island), северозападна Аляска.
Докато копаят за строеж на въздушна писта, работниците откриват няколко седиментни слоя, под които са скелетните останки на изключително големи хора. Повечето гигантски черепи са с размери около 22 до 24 инча. За сравнение – нормалният човешки череп е около осем инча.
По-късно, Сандерсън получава писмо от друг член на екипа от Аляска, който потвърждава историята.
И в двете писма се посочва, че хора от Института Смитсониън са взели останките и, разбира се, никога повече не са чули за тях …
Избрано за Вас
[ad_2]
Source link